детето чисти пръстчета
от мокри песъчинки
приближава тумба от местните
момчета
затъжва се детето,
но те го отминават
непонятно весели
и той кат` някой Шаро
внезапно,
с извивки, криволици,
на четири мъхнати крака
от ужас носи се след тях
и лае, и се дави
-----------
Когато лимонова луна
увисне над копанката на кучето
ще види: празно, хлъзгаво.
Къде е кучето? - Как?, то
отдавна вече полудя.
Нима не са ти казали? -
Не. Жалко. Кучето не беше зло -
Е да, наистина, добро си беше.
-------------
Онази улица с посърнала коприва
Шаболовка,
в която безпаметно съм влюбен
от дете.
И лавката със неизпита бира -
нали бях малък, тъй да е.
И тъй нататък, прочее, и кленът,
тополата,
където все стърчах, и мръзнех
не помня от какво, кат` Галатея -
едва антропоподобна само
-----------
Сега ще тръгна на гости на Марина
От влака слизам и завивам
към вилите
Там ще намажа зъби с Поморин
за през нощта
С одяло ще увия тялото й
младо
жилаво
Ще взема някое криминале
и ще се юрна след интригата
на детектива
чак до заранта
---------------
Защо се намръщи
като японско цунами -
нима между нас е
с аватарите на вечността
онзи странен въпрос
ориентален? -
Не,
Де да бяхме се юрнали
един към друг
Нали сме си домошари
на онуй оттатъшно -
отвъдното
---------------
Ще си завърже бялата кърпа,
от гората, мърморейки
като горски ручей,
ще се измъкне.
Ще ми каже нещо такова
за мравуняк или
да я погребат,
щом се спомине,
на хълма
---------------
Ще запаря чай
за зверовете ще помисля
за своя звяр
отвътре
с доверие голямо
ще се обърна
и ще му кажа тъжно:
Пеперуда съм! да поживея
малко
-----------
Шепот на дъжда по покрива
скърцането на вратите
отблясъци в прозореца
и нищо друго! Но не вярвам!
Не вярвам!
Озъртам се набързо като хищник -
никой! И не вярвам
Пак не вярвам
--------------
А думите на ручея са тъй неясни
и дървото си стои -
не можеш
го заобиколи
По тревата - гъсти капки
тъмни
Аз съм като шестгодишно
момиченце
край ручея пак крачи
Поглеждам: аз съм ничия
Да, просто ничия - напълно и съвсем
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Оригиналите