Откъси от пиесата "Битие 2" на Иван Вирипаев:

"Героите в моята пиеса са двама - Господ и Лотовата жена. Но както разбрахте, дадох им конкретни имена. Бога нарекох като моя лекуващ лекар и Ваш познат Аркадий Илич. Няма никаква прилика между тях. Още повече, че Аркадий Илич прочете пиесата и много се смя, хареса му идеята".
--------------------------------------------------
"Има! Освен всичко друго има и още нещо!
Има още нещо!
НямашеНямашеизобщо да изобщо да се хващам да живея, ако не знаех, че има,
освен всичко друго, и още нещо.
Не бог, не дявол, нито дух, ни наука, нито философия, нито мистика
и даже не и чувства. Има,
сигурна съм, чувствам го,
и много хора знаят за това, не всички, но мнозина.
Боли ме, много ме боли, че ти изтри с рибешкия си парцал Моите любими петна, обаче даже освен петната
аз имам още нещо.
Има такива хора, не всички, но мнозина,
които знаят за това, че на света има още нещо.
Не е възможно да го изтриеш. Не можеш!
Не можеш да го видиш.
Бог, който го няма, каза на Лотовата жена, която не я е имало:
Не поглеждай назад, че ще се превърнеш в со´лен стълб.
Не поглеждай назад, там, зад теб,
освен изтритите от лицето на земята градове няма нищо друго.
Аз пък искам да видя! Искам да се обърна и да погледна.
Знам, че там, освен изтритите от лицето на земята градове,
има още нещо.
Аз затова и живея още сред цялата тая глупост,
защото знам,
както и мнозина други, не всички, но мнозина знаят,
че на света освен всичко друго има още нещо.
Нима не ви се е случвало,
когато ни в клин, ни в ръкав - Сълзи и болка
тичат из вътрешното сърце и вътрешната глава.
Нима има причина за истинските вътрешни сълзи?
Няма.
И щом ти заговори за това, кой бил риба и кой - глупак, то това е този,
който се страхува да си признае, че освен любовта към родината, към майката,
към бог и към децата на света има още нещо".
- - - - - - - - -
"БОГ
Може би и в празната бутилка има още нещо освен стъкло и форма?
ЛОТОВАТА ЖЕНА
Да, има още нещо.
БОГ
Може би и в истината, освен истина, има още нещо?
ЛОТОВАТА ЖЕНА
В истината, освен истина, винаги има още нещо".
--------------------------------------------------
"Здравейте, Иване! Работих два дни и се уморих. Струваше ми се, че има сняг и това някакси може да украси живота ми. Но не успях да намеря този таен смисъл, който търсят всички. Търсих два дни и се уморих. Поглеждам нагоре и виждам, че съм малка фигурка на парче червен плат. Стоя на парченце от червен плат. Цялата съм от червено. Животът ми минава капка след капка, аз стоя на парченцето плат и чакам. Казаха ми - чакай тук, и нека те погледат. И аз си стоя, и ето - всички ме гледат, чакат от мен смисъла, а аз просто си стоя и това е всичко. Просто си стоя, това е толкова важно. Понякога е важно просто така да си стоиш и това е всичко. Да стоиш, за да те гледат как го правиш. Как го правя? Нека всички погледнат и видят как го правя. Ето как го правя. Стоя си и това е всичко. Всички знаят за какво става въпрос и стига сме говорили за това. Нима е нужно да се посочват причините, поради които сълзите се стичат по бузите, а отвътре се стичат вътрешните сълзи? Всички знаят причините, поради които животът се превръща в морска звезда. Всеки си има своите си причини за сълзи. Вие ми писахте, че на моята пиеса не й стига сюжет. Че сюжетът е нужен, за да разбере зрителят какво се случва. Нима зрителят не разбира какво се случва с него всеки ден? Защо да съпреживява с този, който е на сцената, по-добре всеки от тези, които са в залата, да си съпреживява сам на себе си. Иване, сюжетът е илюзия за смисъл, а смисълът е трагичен сам по себе си. Нима заради това - да усетиш трагедията, е нужно нещо да се случва? Нима ние не чувстваме какво се случва? Всички ние знаем какво става. Всички ние знаем какво се случва с нас всеки ден. Няма причини да се посочва причината. Моят конфликт е в това, че няма причини за страданието, а пък аз страдам. Настъпва минута мълчание, и нека всеки си реши, сам за себе си, на какво да посвети тази минута".